Физика и астрономия · 12 клас · урок 1 от 13

Небесна сфера и координати. Видимо и реално движение на небесните тела

Небесната сфера е въображаема сфера, на която проектираме небесните тела, както ги виждаме от Земята. Положението на звездите описваме с небесни координати спрямо хоризонта или спрямо небесния екватор. Денонощното въртене на небето е видимо и се дължи на въртенето на Земята, а годишното движение на Слънцето по еклиптиката се дължи на обикалянето на Земята около Слънцето. Наклонът на земната ос спрямо орбитата е причината за сезоните.

Работен лист за печат

Какво да запомним

  • Зенит е точката точно над наблюдателя; хоризонтът дели видимата от невидимата част на сферата.
  • Височината на Полярната звезда е приблизително равна на географската ширина.
  • Еклиптиката е видимият годишен път на Слънцето сред звездите.
  • Звездното денонощие е около 23 h 56 min.
  • Височина на Слънцето по обяд при равноденствие: h = 90° − φ.

Пример

В Пловдив (φ ≈ 42°) Полярната звезда е на около 42° над хоризонта, а при равноденствие Слънцето по обяд е на 90° − 42° = 48°.

Проверете се: 15 въпроса

Натиснете въпроса, за да видите верния отговор и обяснението.

  1. Коя звезда почти не променя положението си на нощното небе в северното полукълбо?
    • Сириус
    • Вега
    • Полярната звезда
    • Бетелгейзе

    Отговор: Полярната звезда

    Тя е много близо до северния полюс на света, около който изглежда, че се въртят останалите звезди.

  2. На какво е приблизително равна височината на Полярната звезда над хоризонта?
    • На географската дължина на наблюдателя
    • Винаги на 90°
    • Винаги на 45°
    • На географската ширина на наблюдателя

    Отговор: На географската ширина

    Височината на полюса на света над хоризонта е равна на географската ширина на мястото.

  3. Как се нарича точката от небесната сфера точно над главата на наблюдателя?
    • Зенит
    • Надир
    • Полюс на света
    • Пролетна точка

    Отговор: Зенит

    Отвесната линия пресича небесната сфера в зенита (горе) и надира (долу).

  4. Каква е основната причина за смяната на сезоните на Земята?
    • Изменението на разстоянието до Слънцето
    • Наклонът на земната ос спрямо равнината на орбитата
    • Въртенето на Земята около оста ѝ
    • Движението на Луната около Земята

    Отговор: Наклонът на земната ос

    Заради наклона (около 23,5°) през годината се променят височината на Слънцето и продължителността на деня.

  5. Колко продължава звездното денонощие (едно завъртане на Земята спрямо звездите)?
    • 24 h
    • ≈ 24 h 4 min
    • ≈ 23 h 4 min
    • ≈ 23 h 56 min

    Отговор: ≈ 23 h 56 min

    За едно денонощие Земята се премества по орбитата си, затова слънчевото денонощие е с около 4 min по-дълго от звездното.

  6. От коя страна на хоризонта изгрява Слънцето?
    • От запад
    • От север
    • От изток
    • От юг

    Отговор: От изток

    Видимото денонощно движение на Слънцето е от изток към запад заради въртенето на Земята.

  7. Как се нарича голямата окръжност, която разделя видимата от невидимата част на небесната сфера?
    • Математически хоризонт
    • Небесен екватор
    • Еклиптика
    • Небесен меридиан

    Отговор: Математически хоризонт

    Хоризонтът е перпендикулярен на отвесната линия на наблюдателя.

  8. Как се нарича видимият годишен път на Слънцето сред звездите?
    • Небесен екватор
    • Хоризонт
    • Млечен път
    • Еклиптика

    Отговор: Еклиптика

    Заради обикалянето на Земята Слънцето се премества сред звездите по еклиптиката.

  9. В кой ден на годината Слънцето е най-високо по обяд в северното полукълбо?
    • При зимното слънцестоене (около 21 декември)
    • При лятното слънцестоене (около 21 юни)
    • При пролетното равноденствие
    • При есенното равноденствие

    Отговор: При лятното слънцестоене (около 21 юни)

    Тогава Слънцето е на най-голямото си склонение, около +23,4°.

  10. Каква е приблизително височината на Слънцето по обяд в София (φ ≈ 42,7°) при пролетното равноденствие?
    • ≈ 43°
    • ≈ 47°
    • ≈ 70°
    • ≈ 24°

    Отговор: ≈ 47°

    При равноденствие склонението на Слънцето е 0°, а h = 90° − φ ≈ 47,3°.

  11. Как се нарича въображаемата сфера, на която проектираме небесните тела?
    • Небесна сфера
    • Атмосфера
    • Хелиосфера
    • Литосфера

    Отговор: Небесна сфера

    Всички светила изглеждат като точки върху въображаема сфера с наблюдателя в центъра.

  12. На какво се дължи видимото денонощно въртене на звездното небе?
    • Движението на звездите
    • Движението на Луната
    • Вятъра в атмосферата
    • Въртенето на Земята

    Отговор: Въртенето на Земята

    Земята се върти около оста си от запад на изток, затова небето ни изглежда въртящо се в обратна посока.

  13. Под какъв ъгъл приблизително е наклонен небесният екватор спрямо еклиптиката?
    • ≈ 45°
    • ≈ 66,6°
    • ≈ 23,4°
    • ≈ 5°

    Отговор: ≈ 23,4°

    Наклонът на земната ос дава ъгъл около 23,4° между екватора и еклиптиката.

  14. На каква височина е Полярната звезда за наблюдател на северния географски полюс?
    • 0°, на хоризонта
    • 90°, в зенита
    • 45°
    • 23,4°

    Отговор: 90°, в зенита

    Височината на полюса на света е равна на географската ширина, на полюса φ = 90°.

  15. Каква е приблизително височината на Слънцето по обяд при лятното слънцестоене във Варна (φ ≈ 43°)?
    • ≈ 70°
    • ≈ 47°
    • ≈ 24°
    • ≈ 90°

    Отговор: ≈ 70°

    h = 90° − φ + 23,4° ≈ 90° − 43° + 23,4° ≈ 70°.