Прилагане на правоговорната норма
Правоговорната норма определя как се произнасят думите в книжовния български език. Писането и произнасянето не винаги съвпадат: звучните съгласни в края на думата се обеззвучават, а съседните съгласни се уподобяват по звучност. Част от нормата е и правилното ударение, което в българския език е подвижно и може да различава думи и форми. Урокът учи да произнасяме правилно и да избягваме диалектни и разговорни отклонения.
Какво да запомним
- В края на думата звучната съгласна се произнася беззвучно: хляб [хляп], зъб [зъп].
- Съседни съгласни се уподобяват: сватба [свадба], изток [исток], вход [фхот].
- Формите за 3 л. мн. ч. като „четат“ се произнасят [четът].
- Правилно ударение: киломѐтър, докумѐнт, градовѐ; в минало свършено време „ка̀зах“.
Пример
Пример: думата „сватба“ се пише с „т“, но се произнася [свадба], защото „т“ става звучна пред звучната „б“.
Проверете се: 15 въпроса
Натиснете въпроса, за да видите верния отговор и обяснението.
Как се произнася думата „хляб“ според правоговорната норма?
- [хляб]
- [хлеб]
- [хлап]
- [хляп]
Отговор: [хляп]
Звучната съгласна в края на думата се произнася като беззвучна: б → [п].
Как се произнася думата „сватба“?
- [свадба]
- [сватпа]
- [сватба]
- [свапта]
Отговор: [свадба]
Беззвучната т пред звучната б се озвучава и се произнася [д] (уподобяване по звучност).
Как се произнася формата „четат“ (сегашно време, 3 л., мн. ч.)?
- [четат]
- [четет]
- [четът]
- [четут]
Отговор: [четът]
Окончанието -ат на глаголите в сегашно време, 3 л., мн. ч., се произнася [ът].
На коя сричка пада ударението в „казах“ (минало свършено време)?
- На втората: каза̀х
- И на двете срички равноправно
- На първата: ка̀зах
- Думата е без ударение
Отговор: ка̀зах
Книжовната форма е „ка̀зах“; „каза̀х“ е диалектна.
В коя дума ударението е поставено правилно?
- кѝлометър
- киломѐтър
- кило̀метър
- километъ̀р
Отговор: киломѐтър
Нормата е „киломѐтър“, с ударение на третата сричка.
Как се произнася думата „зъб“?
- [зъб]
- [съп]
- [зъпп]
- [зъп]
Отговор: [зъп]
Звучната съгласна в края на думата се обеззвучава.
Как се произнася думата „изток“?
- [исток]
- [изток]
- [ижток]
- [истог]
Отговор: [исток]
Звучната „з“ пред беззвучната „т“ се обеззвучава в [с].
На коя сричка пада ударението в думата „документ“?
- на първата: до̀кумент
- на втората: доку̀мент
- на последната: докумѐнт
- думата няма ударение
Отговор: на последната: докумѐнт
Книжовното ударение е „докумѐнт“.
Как се произнася думата „вход“?
- [вход]
- [вхот]
- [фход]
- [фхот]
Отговор: [фхот]
„В“ пред беззвучната „х“ се обеззвучава в [ф], а „д“ в края се обеззвучава в [т].
Коя е книжовната форма на мн. ч. на „град“ според ударението?
- гра̀дове
- градовѐ
- градо̀ве
- гра̀довѐ
Отговор: градовѐ
Ударението в мн. ч. пада на окончанието: градовѐ.
Какво става със звучната съгласна в края на думата?
- озвучава се
- обеззвучава се
- изпада
- удвоява се
Отговор: обеззвучава се
В края на думата звучната съгласна се произнася като беззвучна.
Как се произнася членуваната форма „града“?
- [града]
- [градо]
- [градъ]
- [грата]
Отговор: [градъ]
Краткият член -а се произнася като [ъ].
Как се нарича промяната в „сватба“ [свадба]?
- изпадане на гласна
- уподобяване по звучност
- смяна на ударението
- удвояване на съгласна
Отговор: уподобяване по звучност
Съседните съгласни се изравняват по звучност: беззвучната [т] става звучна [д].
Какво може ударението в българския, защото е подвижно?
- да изпада
- да е винаги в края
- да различава думи и форми
- да е на първата сричка
Отговор: да различава думи и форми
Мястото на ударението може да различава думи и граматични форми.
Коя двойка думи се различава само по ударението?
- въ̀лна / вълна̀
- маса / маси
- стол / стола
- чета / четеш
Отговор: въ̀лна / вълна̀
„Въ̀лна“ е материя, а „вълна̀“ е вълна във водата.