Звезди, галактики, Вселена

Синтез в звездите

1. Какъв процес протича в ядрото на Слънцето и е източник на енергията му?

   • Делене на уран
   • Горене на въглерод в кислород
   • Радиоактивен разпад на радий
   • Превръщане на водород в хелий

   Отговор: Синтез на хелий от водород

   Четири протона чрез поредица реакции дават ядро на хелий-4.

2. Кой химичен елемент е най-разпространен в Слънцето?

   • Хелий
   • Водород
   • Кислород
   • Желязо

   Отговор: Водород

   Около три четвърти от масата на Слънцето е водород, а около една четвърт е хелий.

3. Кой химичен елемент е вторият по разпространение в Слънцето?

   • Кислород
   • Хелий
   • Въглерод
   • Желязо

   Отговор: Хелий

   Слънцето е около 73% водород и около 25% хелий по маса.

4. Каква е приблизително температурата в ядрото на Слънцето?

   • ≈ 15 милиона K
   • ≈ 6000 K
   • ≈ 1 милион K
   • ≈ 1 милиард K

   Отговор: ≈ 15 милиона K

   Такава температура позволява протоните да преодолеят отблъскването.

5. Колко протона общо се превръщат в едно ядро хелий-4 при протон-протонния цикъл?

   • 2
   • 3
   • 4
   • 6

   Отговор: 4

   Крайният резултат на цикъла е 4 протона → ядро хелий-4 + 2 позитрона + 2 неутрино + енергия.

6. Как се нарича цикълът, при който в по-масивните звезди водородът се превръща в хелий с участието на въглерод, азот и кислород?

   • Протон-протонен цикъл
   • Цикъл на Карно
   • CNO цикъл
   • Тройна алфа-реакция

   Отговор: CNO цикъл

   В CNO цикъла ядрата на C, N и O играят роля на катализатори; той преобладава в звезди, по-масивни от Слънцето.

7. Слънцето излъчва мощност около 3,8·10²⁶ W. С колко килограма намалява масата му всяка секунда?

   • ≈ 4·10¹⁸ kg
   • ≈ 1,3·10¹⁸ kg
   • ≈ 4·10⁹ kg
   • ≈ 4·10³ kg

   Отговор: ≈ 4·10⁹ kg (около 4 милиона тона)

   Δm = P/c² = 3,8·10²⁶/9·10¹⁶ ≈ 4,2·10⁹ kg.

8. Каква част от масата на водорода се превръща в енергия при синтеза на хелий?

   • около 0,7%
   • около 7%
   • около 50%
   • около 0,007%

   Отговор: около 0,7%

   Масата на ядрото хелий-4 е с около 0,7% по-малка от масата на четирите протона; разликата се отделя като енергия.

9. Коя реакция превръща хелия във въглерод в ядрата на червените гиганти?

   • Делене на уран
   • Бета-разпад
   • Протон-протонният цикъл
   • Тройната алфа-реакция

   Отговор: Тройната алфа-реакция

   Три ядра хелий-4 се сливат в ядро въглерод-12 при температура около 100 милиона K.

10. До кой елемент най-много може да стигне синтезът в ядрата на масивните звезди?

    • До хелия
    • До урана
    • До желязото
    • До въглерода

    Отговор: До желязото

    Синтезът на по-тежки от желязото ядра не освобождава, а поглъща енергия.

11. Защо термоядреният синтез изисква много висока температура?

    • За да се изпари водородът
    • За да преодолеят ядрата електричното си отблъскване
    • За да се разпаднат неутроните
    • За да се стопи веществото

    Отговор: За да преодолеят ядрата електричното си отблъскване

    Ядрата са положително заредени и се отблъскват; само при милиони келвини те се сближават достатъчно, за да подействат ядрените сили.

12. За колко време енергията, отделена в ядрото на Слънцето, достига до повърхността му?

    • За десетки до стотици хиляди години
    • За около 8 минути
    • За около 1 ден
    • За около 1 милиард години

    Отговор: За десетки до стотици хиляди години

    Фотоните непрекъснато се поглъщат и излъчват отново в плътната вътрешност и бавно си проправят път навън; 8 минути е времето само от повърхността до Земята.

13. Къде са се образували повечето елементи, по-тежки от желязото, например златото?

    • При експлозии на свръхнови и сливане на неутронни звезди
    • При Големия взрив
    • В ядрото на Слънцето
    • В земната кора

    Отговор: При свръхнови и сливане на неутронни звезди

    Там има огромен поток от неутрони, които бързо се захващат от ядрата.

14. Защо синтезът в звездите не отделя енергия след желязото?

    • Желязото е магнитно
    • Желязото е твърдо дори в ядрото
    • Желязото е най-тежкият елемент
    • Ядрата около желязото имат най-голяма енергия на връзка на нуклон

    Отговор: Ядрата около желязото имат най-голяма енергия на връзка на нуклон

    Около желязото специфичната енергия на връзка е максимална, затова сливането на по-тежки ядра поглъща енергия.

15. Масата на Слънцето намалява с около 4·10⁹ kg/s, което е 0,7% от масата на водорода, превърнат в хелий. Колко водород „изгаря“ за секунда?

    • ≈ 4·10⁹ kg
    • ≈ 3·10⁷ kg
    • ≈ 6·10¹¹ kg
    • ≈ 6·10¹⁴ kg

    Отговор: ≈ 6·10¹¹ kg

    m = 4·10⁹ : 0,007 ≈ 5,7·10¹¹ kg ≈ 6·10¹¹ kg, т.е. около 600 милиона тона водород всяка секунда.

Светимост и видове

1. Какво е светимост на звезда?

   • Колко ярка изглежда от Земята
   • Пълната мощност на излъчване на звездата
   • Температурата на повърхността
   • Разстоянието до звездата

   Отговор: Пълната излъчвана мощност

   Видимата яркост зависи и от разстоянието, а светимостта не.

2. Какъв цвят имат звездите с най-ниска повърхностна температура?

   • Син
   • Бял
   • Жълт
   • Червен

   Отговор: Червен

   Най-студените звезди (около 3000 K) излъчват най-силно в червената и инфрачервената област.

3. Какъв цвят имат най-горещите звезди?

   • Червен
   • Жълт
   • Оранжев
   • Синкавобял

   Отговор: Синкавобял

   Колкото по-гореща е звездата, толкова по-къси са вълните в максимума на излъчването ѝ; най-горещите звезди са синкавобели.

4. В коя област на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел са повечето звезди, включително Слънцето?

   • Областта на белите джуджета
   • Областта на червените гиганти
   • Областта на свръхгигантите
   • Главната последователност

   Отговор: Главната последователност

   Там звездите превръщат водород в хелий в ядрата си.

5. Към какъв тип звезди принадлежи Слънцето?

   • Червен гигант
   • Бяло джудже
   • Жълто джудже
   • Неутронна звезда

   Отговор: Жълто джудже

   Слънцето е жълто джудже (спектрален клас G) от главната последователност.

6. Какво се нанася по вертикалната ос на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел?

   • Светимостта (абсолютната звездна величина)
   • Масата
   • Възрастта
   • Разстоянието

   Отговор: Светимостта (абсолютната звездна величина)

   По вертикалата е светимостта, а по хоризонталата повърхностната температура (спектралният клас).

7. Какви звезди са в горния десен ъгъл на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел (голяма светимост, ниска температура)?

   • Бели джуджета
   • Червени гиганти и свръхгиганти
   • Горещи сини звезди от главната последователност
   • Неутронни звезди

   Отговор: Червени гиганти

   Те са студени, но огромни, затова светимостта им е голяма.

8. Какво се нанася по хоризонталната ос на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел?

   • Масата
   • Възрастта
   • Повърхностната температура (спектралният клас)
   • Разстоянието до звездата

   Отговор: Повърхностната температура (спектралният клас)

   По хоризонталата е температурата (спектралният клас), а по вертикалата е светимостта.

9. Какви звезди са в долния ляв ъгъл на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел (горещи, но с малка светимост)?

   • Червени гиганти
   • Свръхгиганти
   • Бели джуджета
   • Червени джуджета

   Отговор: Бели джуджета

   Белите джуджета са горещи, но много малки (колкото Земята), затова светимостта им е малка.

10. Звезда има същата температура като Слънцето, но два пъти по-голям радиус. Колко пъти е по-голяма светимостта ѝ?

    • 2 пъти
    • 4 пъти
    • 8 пъти
    • 16 пъти

    Отговор: 4 пъти

    L = 4πR²σT⁴: при еднаква T светимостта е ∝ R².

11. Две звезди имат еднаква светимост, но едната е червена, а другата синя. Коя има по-голям радиус?

    • Синята
    • Червената
    • Еднакви са
    • Не може да се прецени

    Отговор: Червената

    L ∝ R²T⁴; при еднаква светимост по-студената (червената) звезда трябва да е с по-голям радиус.

12. Какво показва видимата звездна величина?

    • Пълната излъчвана мощност
    • Колко ярка изглежда звездата от Земята
    • Размера на звездата
    • Масата на звездата

    Отговор: Колко ярка изглежда звездата от Земята

    Видимата звездна величина зависи и от светимостта, и от разстоянието; по-малкото число означава по-ярка звезда.

13. Звезда е с два пъти по-висока температура и два пъти по-малък радиус от Слънцето. Колко пъти е по-голяма светимостта ѝ?

    • 1 път (еднаква)
    • 8 пъти
    • 4 пъти
    • 16 пъти

    Отговор: 4 пъти

    (1/2)²·2⁴ = 16/4 = 4.

14. Две звезди с еднаква светимост са на разстояния 10 и 30 светлинни години. Колко пъти по-ярка изглежда по-близката?

    • 3 пъти
    • 6 пъти
    • 9 пъти
    • 27 пъти

    Отговор: 9 пъти

    Видимата яркост е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието: (30/10)² = 9.

15. Слънцето (≈ 5800 K) излъчва най-силно при около 500 nm. При каква дължина на вълната излъчва най-силно звезда с температура 11 600 K?

    • ≈ 1000 nm
    • ≈ 500 nm
    • ≈ 125 nm
    • ≈ 250 nm

    Отговор: ≈ 250 nm

    По закона на Вин λ_max·T = const; двойно по-висока температура дава двойно по-къса вълна: 500 nm : 2 = 250 nm (ултравиолетова област).

Еволюция на звездите

1. Къде се раждат звездите?

   • В черните дупки
   • В планетите
   • В кометите
   • В облаци от газ и прах (мъглявини)

   Отговор: В газово-прахови облаци

   Под действие на гравитацията облакът се свива и нагрява.

2. От какво зависи най-много съдбата на една звезда?

   • От цвета на облака
   • От масата ѝ
   • От разстоянието до Земята
   • От броя на планетите ѝ

   Отговор: От масата ѝ

   Масата определя колко бързо звездата изразходва горивото си и какъв обект остава накрая.

3. Как се нарича зараждащата се звезда, която още се свива и не е започнала синтез на водород?

   • Бяло джудже
   • Протозвезда
   • Пулсар
   • Квазар

   Отговор: Протозвезда

   Протозвездата се свива под действие на гравитацията и се нагрява; когато в ядрото стане около 10 милиона K, започва синтез на водород.

4. Какво ще стане със Слънцето в края на живота му?

   • Ще избухне като свръхнова и ще остави черна дупка
   • Ще стане червен гигант, а после бяло джудже
   • Ще стане неутронна звезда
   • Ще угасне внезапно

   Отговор: Червен гигант, после бяло джудже

   Външните му слоеве ще образуват планетарна мъглявина.

5. Как се нарича мощният взрив на масивна звезда в края на живота ѝ?

   • Свръхнова
   • Червено джудже
   • Пулсар
   • Мъглявина

   Отговор: Свръхнова

   Масивните звезди завършват с експлозия на свръхнова, след която остава неутронна звезда или черна дупка.

6. Как се нарича обвивката от газ, изхвърлена от звезда като Слънцето в края на живота ѝ?

   • Спирална галактика
   • Астероиден пояс
   • Планетарна мъглявина
   • Комета

   Отговор: Планетарна мъглявина

   Червеният гигант изхвърля външните си слоеве като планетарна мъглявина, а ядрото му остава като бяло джудже.

7. Как се нарича обект с толкова силна гравитация, че дори светлината не може да го напусне?

   • Бяло джудже
   • Неутронна звезда
   • Червен гигант
   • Черна дупка

   Отговор: Черна дупка

   Образува се при колапса на ядрото на много масивна звезда.

8. Как се наричат бързо въртящите се неутронни звезди, от които приемаме периодични радиоимпулси?

   • Квазари
   • Бели джуджета
   • Пулсари
   • Цефеиди

   Отговор: Пулсари

   Пулсарите са въртящи се неутронни звезди, чийто тесен лъч ни „помита“ като фар.

9. Каква е приблизително плътността на неутронна звезда?

   • ≈ 10³ kg/m³
   • ≈ 10⁶ kg/m³
   • ≈ 10⁻³ kg/m³
   • ≈ 10¹⁷ kg/m³

   Отговор: ≈ 10¹⁷ kg/m³

   Маса, по-голяма от слънчевата, събрана в сфера с радиус около 10 km, има плътност като на атомното ядро, около 10¹⁷ kg/m³.

10. Какъв е приблизително радиусът на неутронна звезда?

    • ≈ 10 km
    • ≈ 10 000 km
    • Колкото Слънцето
    • ≈ 10 m

    Отговор: около 10 km

    Маса, по-голяма от слънчевата, е събрана в топка с размера на град.

11. Колко години общо приблизително ще прекара Слънцето на главната последователност?

    • около 1 милиард
    • около 100 милиарда
    • около 100 милиона
    • около 10 милиарда

    Отговор: около 10 милиарда

    Слънцето е на около 4,6 милиарда години и е на главната последователност за общо около 10 милиарда години.

12. Как се нарича звезда, чиято яркост внезапно нараства хиляди пъти поради избухване на водород върху бяло джудже в двойна система?

    • Нова звезда
    • Свръхнова
    • Пулсар
    • Червен гигант

    Отговор: Нова звезда

    Бялото джудже натрупва водород от съседа си и той избухва на повърхността му; звездата не се унищожава, за разлика от свръхновата.

13. Около колко слънчеви маси е най-голямата възможна маса на бяло джудже (граница на Чандрасекар)?

    • ≈ 1,4
    • ≈ 0,1
    • ≈ 10
    • ≈ 100

    Отговор: ≈ 1,4 слънчеви маси

    Над тази маса налягането на електроните не може да спре свиването.

14. Защо масивните звезди живеят по-кратко от Слънцето, въпреки че имат повече гориво?

    • Нямат водород в ядрото си
    • Изразходват горивото много по-бързо, защото светимостта им расте силно с масата
    • Губят горивото си при сблъсъци
    • Синтезът в тях не протича

    Отговор: Изразходват горивото много по-бързо, защото светимостта им расте силно с масата

    Звезда с 10 пъти по-голяма маса свети хиляди пъти по-силно и изгаря водорода си за десетки милиони години.

15. Какъв е радиусът на хоризонта (радиусът на Шварцшилд) на черна дупка с масата на Слънцето? (R = 2GM/c², G = 6,67·10⁻¹¹ N·m²/kg², M = 2·10³⁰ kg)

    • ≈ 3 m
    • ≈ 3000 km
    • ≈ 3 km
    • ≈ 300 000 km

    Отговор: ≈ 3 km

    R = 2·6,67·10⁻¹¹·2·10³⁰ / (3·10⁸)² ≈ 3·10³ m, т.е. около 3 km.

Галактики

1. Как се казва галактиката, в която се намира Слънчевата система?

   • Андромеда
   • Магелановият облак
   • Млечният път
   • Триъгълник

   Отговор: Млечният път

   На небето се вижда като светла ивица от милиарди звезди.

2. Как се нарича най-близката голяма спирална галактика до Млечния път?

   • Голямото Магеланово облако
   • Орион
   • Плеядите
   • Андромеда

   Отговор: Андромеда

   Галактиката Андромеда (M31) е на около 2,5 милиона светлинни години от нас.

3. Какви са основните видове галактики по форма според Хъбъл?

   • Червени, сини и бели
   • Елиптични, спирални и неправилни
   • Малки, средни и големи
   • Кръгли, квадратни и триъгълни

   Отговор: Елиптични, спирални и неправилни

   Хъбъл разделя галактиките на елиптични, спирални (включително с пречка) и неправилни.

4. Какъв тип галактика е Млечният път?

   • Спирална с пречка (бар)
   • Елиптична
   • Неправилна
   • Кълбовиден звезден куп

   Отговор: Спирална с пречка

   Има централна пречка и спирални ръкави.

5. Около колко звезди има в Млечния път?

   • около 1 милион
   • около 100 милиона
   • стотици милиарди
   • около 1000

   Отговор: стотици милиарди

   Оценките са от около 100 до 400 милиарда звезди.

6. Кои галактики-спътници на Млечния път се виждат с просто око от Южното полукълбо?

   • Андромеда и Триъгълник
   • Плеядите и Хиадите
   • Големият и Малкият Магеланов облак
   • Орион и Лебед

   Отговор: Големият и Малкият Магеланов облак

   Магелановите облаци са неправилни галактики-спътници на Млечния път, видими като светли петна на южното небе.

7. При константа на Хъбъл 70 km/(s·Mpc) с каква скорост се отдалечава галактика на 100 Mpc?

   • 700 km/s
   • 7000 km/s
   • 70 000 km/s
   • 1,4 km/s

   Отговор: 7000 km/s

   v = H₀r = 70·100 = 7000 km/s.

8. Около колко светлинни години е диаметърът на диска на Млечния път?

   • около 1000
   • около 100 000
   • около 100 милиона
   • около 10 милиарда

   Отговор: около 100 000

   Дискът на Млечния път е с диаметър около 100 000 светлинни години, а Слънцето е на около 26 000 светлинни години от центъра.

9. На какво разстояние приблизително е Слънцето от центъра на Млечния път?

   • ≈ 2600 светлинни години
   • ≈ 260 000 светлинни години
   • ≈ 8 светлинни минути
   • ≈ 26 000 светлинни години

   Отговор: ≈ 26 000 светлинни години

   Слънчевата система е в един от спиралните ръкави, на около 26 000 светлинни години от центъра на галактиката.

10. Какво показва червеното отместване в спектрите на далечните галактики?

    • Че те се отдалечават от нас
    • Че те се приближават
    • Че са много горещи
    • Че са съставени от червени звезди

    Отговор: Отдалечаване

    Линиите в спектъра са изместени към по-големи дължини на вълната.

11. Какво има в центъра на Млечния път?

    • Свръхмасивна черна дупка
    • Неутронна звезда
    • Свръхгигантска звезда
    • Бяло джудже

    Отговор: Свръхмасивна черна дупка

    В центъра е черната дупка Стрелец A* с маса около 4 милиона слънчеви маси.

12. За колко време приблизително Слънцето обикаля веднъж около центъра на галактиката?

    • ≈ 230 милиона години
    • ≈ 1 година
    • ≈ 230 000 години
    • ≈ 23 милиарда години

    Отговор: ≈ 230 милиона години

    Със скорост около 230 km/s Слънцето прави една обиколка за около 230 милиона години (галактическа година).

13. Оценката 1/H₀ дава приблизителната възраст на Вселената. Колко е тя при H₀ = 70 km/(s·Mpc)? (1 Mpc ≈ 3,1·10¹⁹ km)

    • ≈ 1,4 милиарда години
    • ≈ 140 милиарда години
    • ≈ 4,6 милиарда години
    • ≈ 14 милиарда години

    Отговор: ≈ 14 милиарда години

    1/H₀ = 3,1·10¹⁹/70 s ≈ 4,4·10¹⁷ s ≈ 1,4·10¹⁰ години.

14. Защо астрономите смятат, че в галактиките има тъмна материя?

    • Галактиките изглеждат тъмни на снимките
    • Светлината от тях е с червено отместване
    • Звездите в покрайнините обикалят по-бързо, отколкото позволява видимата маса
    • Звездите в тях не светят

    Отговор: Звездите в покрайнините обикалят по-бързо, отколкото позволява видимата маса

    Кривите на въртене остават почти плоски далеч от центъра, което изисква много повече маса от видимата.

15. Галактиката Андромеда се приближава към нас. Как са отместени линиите в спектъра ѝ?

    • Към червения край
    • Към синия (виолетовия) край
    • Не са отместени
    • Изчезват

    Отговор: Към синия (виолетовия) край

    Андромеда се приближава с около 110 km/s, затова линиите ѝ са отместени към по-късите вълни (синьо отместване); близките галактики може да не следват закона на Хъбъл.

Голям взрив

1. На колко години е Вселената според съвременните данни?

   • ≈ 4,6 милиарда
   • ≈ 6000
   • ≈ 13,8 милиарда
   • ≈ 100 милиарда

   Отговор: ≈ 13,8 милиарда години

   Оценката е от наблюденията на реликтовото лъчение и разширението.

2. Какво се случва с Вселената днес?

   • Свива се
   • Разширява се
   • Не се изменя
   • Върти се около Земята

   Отговор: Разширява се

   Галактиките се отдалечават една от друга, т.е. Вселената се разширява.

3. Кой астроном установява през 1929 г., че галактиките се отдалечават със скорост, пропорционална на разстоянието?

   • Галилео Галилей
   • Едуин Хъбъл
   • Йоханес Кеплер
   • Исак Нютон

   Отговор: Едуин Хъбъл

   Хъбъл открива, че скоростта на отдалечаване на галактиките расте с разстоянието, което показва разширение на Вселената.

4. Кои учени откриват реликтовото лъчение през 1965 г.?

   • Арно Пензиас и Робърт Уилсън
   • Едуин Хъбъл и Милтън Хюмасън
   • Жорж Льометр и Александър Фридман
   • Карл Сейгън и Франк Дрейк

   Отговор: Пензиас и Уилсън

   Те го засичат случайно като постоянен шум в радиоантена.

5. Към какъв обхват на електромагнитните вълни принадлежи реликтовото лъчение днес?

   • Гама-лъчи
   • Рентгенов
   • Видима светлина
   • Микровълнов

   Отговор: Микровълнов

   При температура около 2,7 K максимумът на лъчението е при около 1 mm, т.е. в микровълновия обхват.

6. Около каква част от съдържанието на Вселената се пада на тъмната енергия?

   • ≈ 5%
   • ≈ 27%
   • ≈ 68%
   • ≈ 100%

   Отговор: ≈ 68%

   Според съвременните данни Вселената е около 68% тъмна енергия, 27% тъмна материя и 5% обикновено вещество.

7. Каква е температурата на реликтовото лъчение днес?

   • ≈ 270 K
   • ≈ 3000 K
   • 0 K
   • ≈ 2,7 K

   Отговор: ≈ 2,7 K

   Максимумът му е в микровълновата област.

8. Кой учен предлага идеята, че Вселената започва от „първичен атом“?

   • Жорж Льометр
   • Албърт Айнщайн
   • Исак Нютон
   • Галилео Галилей

   Отговор: Жорж Льометр

   Белгийският учен Жорж Льометр през 1927-1931 г. стига до разширяваща се Вселена и „първичен атом“.

9. Защо нощното небе е тъмно, макар звездите да са безброй (парадоксът на Олберс)?

   • Звездите не светят нощем
   • Луната закрива звездите
   • Атмосферата спира цялата светлина
   • Вселената има крайна възраст и се разширява

   Отговор: Вселената има крайна възраст и се разширява

   Поради крайната възраст виждаме само обекти до определено разстояние, а разширението отслабва и отмества към червеното светлината от далечните обекти.

10. Кои елементи се образуват основно в първите минути след Големия взрив?

    • Въглерод и кислород
    • Водород и хелий (и малко литий)
    • Желязо и никел
    • Уран и торий

    Отговор: Водород и хелий

    Първичният синтез продължава само няколко минути, докато Вселената изстине.

11. Около колко години след Големия взрив Вселената става прозрачна и се освобождава реликтовото лъчение?

    • около 3 минути
    • около 380 000 години
    • около 1 милиард години
    • около 1 секунда

    Отговор: около 380 000 години

    Около 380 000 години след взрива се образуват неутрални атоми и фотоните започват да се движат свободно.

12. Какво е наблюдаемата Вселена?

    • Областта, от която светлината е успяла да стигне до нас от Големия взрив насам
    • Слънчевата система
    • Млечният път
    • Всичко, което се вижда с просто око

    Отговор: Областта, от която светлината е успяла да стигне до нас от Големия взрив насам

    Не можем да видим по-далеч от разстоянието, което светлината е изминала за около 13,8 милиарда години (с отчитане на разширението).

13. Какво е открито през 1998 г. чрез наблюдения на далечни свръхнови тип Ia?

    • Че Вселената се свива
    • Че Вселената е неподвижна
    • Че разширението на Вселената се ускорява
    • Реликтовото лъчение

    Отговор: Ускореното разширение на Вселената

    Причината се нарича тъмна енергия.

14. Около каква част от съдържанието на Вселената се пада на обикновеното вещество (атомите)?

    • около 27%
    • около 68%
    • около 5%
    • около 50%

    Отговор: около 5%

    Според съвременните данни: около 5% обикновено вещество, около 27% тъмна материя и около 68% тъмна енергия.

15. Разстоянията във Вселената са се увеличили около 1100 пъти от момента на излъчване на реликтовото лъчение. Каква е била тогава температурата му? (днес ≈ 2,7 K)

    • ≈ 2,5 mK
    • ≈ 3000 K
    • ≈ 300 K
    • ≈ 3 милиона K

    Отговор: ≈ 3000 K

    Дължините на вълните се разтягат заедно с пространството, затова температурата намалява толкова пъти, колкото пъти са нараснали разстоянията: 2,7 K · 1100 ≈ 3000 K.

Финален въпрос