Топлообмен. Преходи между състоянията

Количество топлина

1. Коя е единицата за количество топлина в SI?

   • джаул (J)
   • келвин (K)
   • ват (W)
   • J/(kg·K)

   Отговор: джаул (J)

   Количеството топлина е енергия и се измерва в джаули.

2. Как се нарича енергията, която тяло получава или отдава при топлообмен?

   • Механична работа
   • Количество топлина
   • Мощност
   • Температура

   Отговор: Количество топлина

   Изменението на вътрешната енергия при топлообмен се измерва с количеството топлина.

3. Каква стара единица за енергия още се среща на етикетите на храните?

   • ват
   • калория
   • волт
   • паскал

   Отговор: калория

   Енергийната стойност на храните често се дава в килокалории (kcal) и в килоджаули.

4. Коя формула дава количеството топлина за нагряване на тяло?

   • Q = λm
   • Q = cΔt/m
   • Q = mcΔt
   • Q = mgh

   Отговор: Q = mcΔt

   Топлината е пропорционална на масата, специфичния топлинен капацитет и изменението на температурата.

5. От какво зависи количеството топлина, нужно за нагряване на тяло?

   • Само от масата на тялото
   • Само от началната температура
   • От формата на съда
   • От масата, вида на веществото и изменението на температурата

   Отговор: От масата, вида на веществото и изменението на температурата

   Q = mcΔt: зависи от масата, специфичния топлинен капацитет и изменението на температурата.

6. Как се нарича топлоизолираният съд, в който се правят опити с количество топлина?

   • Барометър
   • Манометър
   • Калориметър
   • Динамометър

   Отговор: Калориметър

   Калориметърът намалява топлообмена с околната среда, за да може да се пресметне топлинният баланс.

7. Колко топлина е нужна, за да се загреят 0,5 kg вода от 20 °C до 100 °C? (c = 4200 J/(kg·K))

   • 42 kJ
   • 210 kJ
   • 16,8 kJ
   • 168 kJ

   Отговор: 168 kJ

   Q = 0,5·4200·80 = 168 000 J = 168 kJ.

8. Вода с маса 2 kg получава 84 kJ топлина. С колко градуса се нагрява? (c = 4200 J/(kg·K))

   • 20 °C
   • 5 °C
   • 10 °C
   • 42 °C

   Отговор: 10 °C

   Δt = Q/(mc) = 84 000/(2 · 4200) = 10 °C.

9. Колко топлина отдават 3 kg вода, като изстиват от 80 °C до 30 °C? (c = 4200 J/(kg·K))

   • 630 kJ
   • 63 kJ
   • 210 kJ
   • 1008 kJ

   Отговор: 630 kJ

   Q = mcΔt = 3 · 4200 · 50 = 630 000 J = 630 kJ.

10. Желязно тяло с маса 2 kg изстива от 520 °C до 20 °C. Колко топлина отдава? (c = 460 J/(kg·K))

    • 460 kJ
    • 230 kJ
    • 478,4 kJ
    • 920 kJ

    Отговор: 460 kJ

    Q = mc(t₁ − t₂) = 2·460·500 = 460 000 J = 460 kJ.

11. В два съда има 1 kg и 2 kg вода. Двата получават едно и също количество топлина. Как се нагряват?

    • Водата от 1 kg се нагрява 2 пъти повече
    • Еднакво
    • Водата от 2 kg се нагрява 2 пъти повече
    • Водата от 1 kg се нагрява 4 пъти повече

    Отговор: Водата от 1 kg се нагрява 2 пъти повече

    При едно и също Q изменението на температурата е обратно пропорционално на масата: Δt = Q/(mc).

12. Какво гласи уравнението на топлинния баланс?

    • Всички тела имат еднаква топлина
    • Топлината на тялото е равна на масата му
    • Получената топлина винаги е по-голяма от отдадената
    • Отдадената от по-топлите тела топлина е равна на получената от по-студените

    Отговор: Отдадената от по-топлите тела топлина е равна на получената от по-студените

    В топлоизолирана система енергията се запазва: Q_отд. = Q_пол.

13. Смесват се 2 kg вода с температура 10 °C и 3 kg вода с температура 60 °C. Каква е крайната температура, ако няма загуби?

    • 40 °C
    • 35 °C
    • 30 °C
    • 50 °C

    Отговор: 40 °C

    Q_отд = Q_пол: 3(60 − t) = 2(t − 10), 180 − 3t = 2t − 20, t = 40 °C.

14. Метално тяло с маса 0,5 kg и температура 100 °C е пуснато в 1 kg вода с температура 20 °C. Крайната температура е 24 °C. Какъв е приблизително специфичният топлинен капацитет на метала? (c = 4200 J/(kg·K))

    • Около 4200 J/(kg·K)
    • Около 880 J/(kg·K)
    • Около 220 J/(kg·K)
    • Около 440 J/(kg·K)

    Отговор: Около 440 J/(kg·K)

    Водата получава 1 · 4200 · 4 = 16 800 J. Металът я отдава: 0,5 · c · 76 = 16 800, откъдето c ≈ 442 J/(kg·K).

15. Колко вода при 100 °C трябва да се долее към 5 kg вода при 10 °C, за да се получи вода с температура 40 °C?

    • 1,5 kg
    • 2,5 kg
    • 3 kg
    • 5 kg

    Отговор: 2,5 kg

    m · c · 60 = 5 · c · 30, откъдето m = 150/60 = 2,5 kg.

Специфичен капацитет

1. Какво показва специфичният топлинен капацитет на веществото?

   • Колко топлина съдържа тялото
   • При каква температура се топи
   • Колко топлина е нужна, за да се стопи 1 kg от него
   • Колко топлина е нужна, за да се нагрее 1 kg от него с 1 K

   Отговор: Колко топлина е нужна, за да се нагрее 1 kg от него с 1 K

   c = Q/(mΔt), измерва се в J/(kg·K).

2. Коя е единицата за специфичен топлинен капацитет в SI?

   • J/kg
   • J/(kg·K)
   • J·kg
   • W/K

   Отговор: J/(kg·K)

   Специфичният топлинен капацитет показва колко джаула са нужни за 1 kg и 1 K.

3. Колко е приблизително специфичният топлинен капацитет на водата?

   • 420 J/(kg·K)
   • 42 J/(kg·K)
   • 4200 J/(kg·K)
   • 42 000 J/(kg·K)

   Отговор: 4200 J/(kg·K)

   За нагряване на 1 kg вода с 1 K са нужни около 4200 J.

4. Еднакви маси вода и олио получават едно и също количество топлина. Кое ще се загрее повече?

   • Водата
   • Еднакво
   • Олиото
   • Нито едното

   Отговор: Олиото

   Олиото има по-малък специфичен топлинен капацитет от водата, затова температурата му се изменя повече.

5. Кое от тези вещества има най-голям специфичен топлинен капацитет?

   • Мед
   • Вода
   • Желязо
   • Олово

   Отговор: Вода

   Водата има c = 4200 J/(kg·K), което е много повече от металите (мед около 380, олово около 130).

6. Медно и алуминиево топче с еднаква маса са нагрети до 100 °C и пуснати в студена вода. Кое отдава повече топлина? (c_мед = 380, c_Al = 900 J/(kg·K))

   • Алуминиевото
   • Медното
   • Отдават еднаква топлина
   • Нито едно не отдава топлина

   Отговор: Алуминиевото

   При еднаква маса и еднакво изстиване отдадената топлина е по-голяма при по-големия c, т.е. при алуминия.

7. Вещество с маса 2 kg получава 18 kJ топлина и се нагрява с 10 °C. Какъв е специфичният му топлинен капацитет?

   • 9000 J/(kg·K)
   • 360 J/(kg·K)
   • 900 J/(kg·K)
   • 90 J/(kg·K)

   Отговор: 900 J/(kg·K)

   c = Q/(mΔt) = 18 000 : (2·10) = 900 J/(kg·K).

8. Защо водата се използва в радиаторите на парното отопление?

   • Има малък специфичен топлинен капацитет
   • Кипи при ниска температура
   • Не провежда топлина
   • Има голям специфичен топлинен капацитет и пренася много топлина

   Отговор: Има голям специфичен топлинен капацитет и пренася много топлина

   При изстиване с няколко градуса водата отдава голямо количество топлина на стаята.

9. Колко топлина е нужна, за да се нагрее медно тяло с маса 2 kg с 50 °C? (c = 380 J/(kg·K))

   • 3,8 kJ
   • 19 kJ
   • 76 kJ
   • 38 kJ

   Отговор: 38 kJ

   Q = mcΔt = 2 · 380 · 50 = 38 000 J = 38 kJ.

10. Защо край морето климатът е по-мек, отколкото във вътрешността на сушата?

    • Водата има малък c
    • Морето отразява всички слънчеви лъчи
    • Водата има голям c и бавно се нагрява и изстива
    • Там винаги духа силен вятър

    Отговор: Водата има голям c и бавно се нагрява и изстива

    Морето поглъща много топлина през лятото и я отдава бавно през зимата.

11. Как се нарича произведението cm за дадено тяло?

    • Топлинен капацитет на тялото
    • Специфична топлина на топене
    • Вътрешна енергия
    • Количество топлина

    Отговор: Топлинен капацитет на тялото

    Топлинният капацитет C = cm показва колко топлина е нужна, за да се нагрее цялото тяло с 1 K.

12. Защо през нощта в пустинята става много студено?

    • Пясъкът има голям c и задържа топлината
    • Пясъкът има малък c и бързо изстива
    • През нощта духа топъл вятър
    • Луната охлажда пясъка

    Отговор: Пясъкът има малък c и бързо изстива

    Пясъкът има малък специфичен топлинен капацитет, затова бързо се нагрява денем и бързо изстива нощем.

13. Алуминиев съд с маса 0,5 kg (c = 900 J/(kg·K)) съдържа 2 kg вода (c = 4200 J/(kg·K)). Колко топлина е нужна, за да се загреят заедно от 20 °C до 70 °C?

    • 442,5 kJ
    • 420 kJ
    • 22,5 kJ
    • 510 kJ

    Отговор: 442,5 kJ

    Съдът: 0,5·900·50 = 22 500 J. Водата: 2·4200·50 = 420 000 J. Общо 442 500 J = 442,5 kJ.

14. По 1 kg вода и пясък получават едно и също количество топлина. Пясъкът (c = 840 J/(kg·K)) се нагрява с 20 °C. С колко се нагрява водата? (c = 4200 J/(kg·K))

    • 20 °C
    • 100 °C
    • 4 °C
    • 8 °C

    Отговор: 4 °C

    Q = 1 · 840 · 20 = 16 800 J, а за водата Δt = 16 800/4200 = 4 °C.

15. Тяло с топлинен капацитет 500 J/K се нагрява от 20 °C до 80 °C. Колко топлина получава?

    • 10 kJ
    • 40 kJ
    • 30 kJ
    • 3 kJ

    Отговор: 30 kJ

    Q = CΔt = 500 J/K · 60 K = 30 000 J = 30 kJ.

Топене и втвърдяване

1. При каква температура се топи ледът при нормално атмосферно налягане?

   • 100 °C
   • 0 °C
   • −10 °C
   • 4 °C

   Отговор: 0 °C

   Температурата на топене на леда при нормално налягане е 0 °C.

2. Как се нарича преминаването от течно в твърдо състояние?

   • Топене
   • Изпарение
   • Сублимация
   • Втвърдяване (кристализация)

   Отговор: Втвърдяване (кристализация)

   Когато течността изстине до температурата на втвърдяване, тя преминава в твърдо състояние.

3. Как се нарича преминаването от твърдо в течно състояние?

   • Кипене
   • Топене
   • Кондензация
   • Сублимация

   Отговор: Топене

   Топене е преходът от твърдо в течно състояние, например ледът става вода.

4. Какво показва специфичната топлина на топене?

   • Колко топлина нагрява 1 kg с 1 K
   • Колко топлина е нужна да се изпари 1 kg
   • При каква температура се топи веществото
   • Колко топлина е нужна да се стопи 1 kg вещество при температурата му на топене

   Отговор: Колко топлина е нужна да се стопи 1 kg вещество при температурата му на топене

   Q = λm, λ се измерва в J/kg.

5. Как се изменя температурата на кристално вещество по време на топенето му?

   • Непрекъснато расте
   • Остава постоянна
   • Непрекъснато намалява
   • Първо пада, после расте

   Отговор: Остава постоянна

   Докато се топи, получената топлина отива за разрушаване на кристалната решетка, а температурата остава постоянна.

6. Кой метал е течен при стайна температура?

   • Желязо
   • Мед
   • Алуминий
   • Живак

   Отговор: Живак

   Живакът се втвърдява при около −39 °C, затова при стайна температура е течен.

7. Колко топлина е нужна, за да се стопят 2 kg лед с температура 0 °C? (λ = 3,3·10⁵ J/kg)

   • 660 kJ
   • 330 kJ
   • 165 kJ
   • 6,6 kJ

   Отговор: 660 kJ

   Q = λm = 3,3·10⁵·2 = 660 000 J = 660 kJ.

8. Коя е единицата за специфична топлина на топене?

   • J/(kg·K)
   • J·kg
   • J/kg
   • K/kg

   Отговор: J/kg

   Специфичната топлина на топене показва колко джаула са нужни за стопяване на 1 kg вещество.

9. Защо водопроводните тръби могат да се спукат при силен студ?

   • Водата се разширява, когато замръзва
   • Металът се разширява от студа
   • Водата изтича от тръбите
   • Ледът е по-тежък от водата

   Отговор: Водата се разширява, когато замръзва

   При замръзване обемът на водата нараства с около 9 % и ледът разкъсва тръбата.

10. Защо в зимник понякога се слага голям съд с вода, за да не измръзнат зеленчуците?

    • Водата поглъща топлина, когато замръзва
    • Водата отдава топлина, когато замръзва
    • Водата се изпарява и затопля въздуха
    • Водата отблъсква студения въздух

    Отговор: Водата отдава топлина, когато замръзва

    При втвърдяване водата отдава топлина и температурата в зимника не пада под 0 °C, докато цялата вода не замръзне.

11. Имат ли аморфните тела, като стъклото и восъка, определена температура на топене?

    • Не, те омекват постепенно
    • Да, всички при 0 °C
    • Да, точно 100 °C
    • Да, както кристалите

    Отговор: Не, те омекват постепенно

    Аморфните тела нямат кристална решетка и при нагряване постепенно омекват и стават течни.

12. Колко топлина отдават 3 kg вода при 0 °C, когато замръзнат? (λ = 3,3·10⁵ J/kg)

    • 99 kJ
    • 330 kJ
    • 990 kJ
    • 9,9 MJ

    Отговор: 990 kJ

    Q = λm = 3,3·10⁵ · 3 = 9,9·10⁵ J = 990 kJ.

13. Колко топлина е нужна, за да се стопи 1 kg лед с начална температура −10 °C? (c_лед = 2100 J/(kg·K), λ = 3,3·10⁵ J/kg)

    • 330 kJ
    • 21 kJ
    • 372 kJ
    • 351 kJ

    Отговор: 351 kJ

    Загряване до 0 °C: 1·2100·10 = 21 000 J. Топене: 330 000 J. Общо 351 000 J = 351 kJ.

14. Колко лед с температура 0 °C може да се стопи с топлината, която отдават 2 kg вода, изстивайки от 33 °C до 0 °C? (c = 4200 J/(kg·K), λ = 3,3·10⁵ J/kg)

    • 0,84 kg
    • 2 kg
    • 0,42 kg
    • 8,4 kg

    Отговор: 0,84 kg

    Водата отдава Q = 2 · 4200 · 33 = 277 200 J. Стопява m = Q/λ = 277 200/330 000 = 0,84 kg лед.

15. Кое охлажда по-добре напитка: 100 g лед при 0 °C или 100 g вода при 0 °C?

    • Водата, защото е течна
    • Ледът, защото поглъща топлина и за топенето си
    • Еднакво, защото са при еднаква температура
    • Нито едно не охлажда

    Отговор: Ледът, защото поглъща топлина и за топенето си

    Ледът първо поглъща топлина за топене (33 kJ за 100 g), а после се затопля като вода.

Изпарение и кипене

1. Какво е кондензация?

   • Преминаване от течно в газообразно
   • Преминаване от газообразно в течно състояние
   • Преминаване от твърдо в течно
   • Преминаване от твърдо в газообразно

   Отговор: Преминаване от газообразно в течно състояние

   При кондензация парата се превръща в течност и отдава топлина.

2. Как се нарича преминаването от течно в газообразно състояние, което става от свободната повърхност на течността?

   • Кондензация
   • Втвърдяване
   • Изпарение
   • Топене

   Отговор: Изпарение

   Изпарението става от повърхността при всяка температура.

3. Къде мокро пране съхне най-бързо?

   • В затворена влажна баня
   • На сянка в тиха студена стая
   • На слънце и на вятър
   • В хладилник

   Отговор: На слънце и на вятър

   Изпарението се ускорява при по-висока температура и когато вятърът отнася парите.

4. От какво зависи бързината на изпарение на течност?

   • Само от масата на течността
   • Само от цвета на съда
   • От температурата, площта на повърхността, вида на течността и вятъра
   • Не зависи от нищо

   Отговор: От температурата, площта на повърхността, вида на течността и вятъра

   Изпарението е по-бързо при по-висока температура, по-голяма повърхност и вятър, който отнася парата.

5. Какво става с температурата на течност, която се изпарява без да получава топлина отвън?

   • Повишава се
   • Понижава се
   • Не се изменя
   • Достига температурата на кипене

   Отговор: Понижава се

   Изпаряват се най-бързите молекули и средната кинетична енергия на останалите намалява, затова течността се охлажда.

6. Коя от тези течности се изпарява най-бързо при стайна температура?

   • Ацетон
   • Олио
   • Вода
   • Глицерин

   Отговор: Ацетон

   Ацетонът е летлива течност и се изпарява много по-бързо от водата.

7. С какво кипенето се различава от изпарението?

   • Кипенето става в целия обем при определена температура
   • Нямат никаква разлика
   • Кипенето става само от повърхността
   • Изпарението става само при 100 °C

   Отговор: Кипенето става в целия обем при определена температура

   Изпарението става от повърхността при всяка температура, а кипенето с мехури в целия обем при температурата на кипене.

8. Водата кипи при нормално налягане и продължаваме да я нагряваме. Каква е температурата ѝ?

   • Расте над 100 °C
   • Пада под 100 °C
   • Става 0 °C
   • Остава 100 °C

   Отговор: Остава 100 °C

   По време на кипенето цялата получена топлина отива за изпарение и температурата остава постоянна.

9. Какво показва специфичната топлина на изпарение?

   • Температурата на кипене
   • Скоростта на изпарение
   • Колко топлина е нужна, за да се нагрее 1 kg течност с 1 K
   • Колко топлина е нужна, за да се превърне 1 kg течност в пара при температурата на кипене

   Отговор: Колко топлина е нужна, за да се превърне 1 kg течност в пара при температурата на кипене

   r = Q/m, измерва се в J/kg; за водата е около 2,3·10⁶ J/kg.

10. Колко топлина е нужна, за да се изпарят 0,2 kg вода при 100 °C? (r = 2,3·10⁶ J/kg)

    • 460 kJ
    • 46 kJ
    • 4,6 MJ
    • 11,5 MJ

    Отговор: 460 kJ

    Q = rm = 2,3·10⁶·0,2 = 460 000 J = 460 kJ.

11. Защо изгарянето с пара от 100 °C е по-опасно от изгарянето с вода от 100 °C?

    • Парата има по-висока температура
    • Парата има по-голяма маса
    • При кондензация парата отдава голямо количество топлина
    • Водата не отдава топлина

    Отговор: При кондензация парата отдава голямо количество топлина

    Парата първо кондензира върху кожата и отдава специфичната топлина на изпарение, а после и като гореща вода.

12. Колко топлина отдават 0,5 kg водна пара при 100 °C, като кондензират? (r = 2,3·10⁶ J/kg)

    • 115 kJ
    • 1,15 MJ
    • 4,6 MJ
    • 2,3 MJ

    Отговор: 1,15 MJ

    Q = rm = 2,3·10⁶ · 0,5 = 1,15·10⁶ J = 1,15 MJ.

13. Как се изменя температурата на кипене на водата високо в планината?

    • Повишава се
    • Не се изменя
    • Водата там не може да кипи
    • Понижава се

    Отговор: Понижава се

    В планината атмосферното налягане е по-ниско, а при по-ниско налягане водата кипи при по-ниска температура.

14. Колко топлина е нужна, за да се превърне 1 kg вода с температура 20 °C в пара при 100 °C? (c = 4200 J/(kg·K), r = 2,3·10⁶ J/kg)

    • Около 2,64 MJ
    • Около 0,34 MJ
    • Около 2,3 MJ
    • Около 4,6 MJ

    Отговор: Около 2,64 MJ

    Нагряване: 1 · 4200 · 80 = 336 000 J. Изпарение: 2 300 000 J. Общо около 2 636 000 J ≈ 2,64 MJ.

15. Кога започва кипенето на течност?

    • Когато течността стане 100 °C при всяко налягане
    • Когато се появи пара над повърхността
    • Когато налягането на парата в мехурчетата стане равно на външното налягане
    • Когато течността се изпари наполовина

    Отговор: Когато налягането на парата в мехурчетата стане равно на външното налягане

    Мехурчетата с пара растат и излизат, когато налягането на наситената пара в тях достигне външното налягане.

Преходи в природата

1. Как се нарича прякото преминаване от твърдо в газообразно състояние?

   • Кондензация
   • Топене
   • Сублимация
   • Кристализация

   Отговор: Сублимация

   При сублимация веществото не минава през течно състояние.

2. Защо сутрин по тревата има роса?

   • Тревата изпуска вода от корените си само сутрин
   • Ледът по тревата се топи
   • Дъждът пада само нощем
   • Водната пара във въздуха кондензира, когато въздухът изстива през нощта

   Отговор: Водната пара във въздуха кондензира, когато въздухът изстива през нощта

   Нощем въздухът и тревата изстиват и част от водната пара кондензира на капчици.

3. Кое природно явление е пример за топене?

   • Образуването на роса
   • Пролетното топене на снега
   • Образуването на облаци
   • Замръзването на езерото

   Отговор: Пролетното топене на снега

   Снегът преминава от твърдо в течно състояние, когато се затопли.

4. Защо след къпане в морето ни е студено на вятъра?

   • Морската вода е студена
   • Изпарението на водата от кожата отнема топлина
   • Вятърът носи ледени кристалчета
   • Кожата спира да отделя топлина

   Отговор: Изпарението на водата от кожата отнема топлина

   За изпарението е нужна топлина, която се отнема от тялото. Вятърът ускорява изпарението.

5. Как се образува скрежът по клоните през студена зимна нощ?

   • Дъждовните капки замръзват
   • Водната пара преминава направо в лед
   • Снегът се топи и замръзва отново
   • Ледът се изпарява

   Отговор: Водната пара преминава направо в лед

   При силен студ водната пара преминава директно в твърдо състояние, без да става течност.

6. Защо локвите изсъхват по-бързо в топъл ден?

   • Водата се просмуква само в топло време
   • Вятърът спира
   • Земята поглъща водата
   • При по-висока температура изпарението е по-бързо

   Отговор: При по-висока температура изпарението е по-бързо

   При по-висока температура повече молекули имат достатъчна енергия да напуснат повърхността.

7. На какво се основава работата на хладилника?

   • Уредът излъчва студ
   • Хладилен агент се изпарява вътре (поглъща топлина) и кондензира отвън (отдава топлина)
   • Вътре се топи лед
   • Вентилатор вкарва студен въздух отвън

   Отговор: Хладилен агент се изпарява вътре (поглъща топлина) и кондензира отвън (отдава топлина)

   Изпарението отнема топлина от камерата, а при кондензацията в решетката отзад топлината се отдава на стаята.

8. Защо в горещ ден кучето диша с отворена уста и изплезен език?

   • Така поглъща повече топлина
   • Изпарението от езика го охлажда
   • Така кондензира пара
   • Така намалява теглото си

   Отговор: Изпарението от езика го охлажда

   Кучетата почти нямат потни жлези и се охлаждат чрез изпарението на влагата от езика и устата.

9. От какво се състои мъглата?

   • От малки водни капчици
   • От невидима водна пара
   • От дим
   • От прах

   Отговор: От малки водни капчици

   Мъглата е облак близо до земята: водната пара кондензира на ситни капчици.

10. Как се образуват облаците?

    • Снегът сублимира
    • Прахът се събира на едно място
    • Въздухът се замърсява с дим
    • Водната пара се издига, охлажда се и кондензира на капчици

    Отговор: Водната пара се издига, охлажда се и кондензира на капчици

    С височината въздухът се охлажда и парата кондензира на малки капчици или кристалчета лед.

11. Защо очилата се запотяват, когато влезем от студа в топла стая?

    • Стъклата се изпаряват
    • Стъклата се топят
    • От стъклата излиза вода
    • Водната пара от топлия въздух кондензира върху студените стъкла

    Отговор: Водната пара от топлия въздух кондензира върху студените стъкла

    Въздухът до студените стъкла изстива и водната пара в него кондензира на ситни капчици.

12. Защо топчетата нафталин в гардероба постепенно намаляват и изчезват?

    • Топят се
    • Изгарят
    • Сублимират
    • Разтварят се във въздуха като захар

    Отговор: Сублимират

    Нафталинът преминава направо от твърдо в газообразно състояние, без да се топи.

13. Защо водата в глинена стомна остава хладна в горещ ден?

    • Глината изобщо не пропуска топлина
    • През порите се просмуква вода, която се изпарява и охлажда стомната
    • Глината отразява всички слънчеви лъчи
    • В глината има лед

    Отговор: През порите се просмуква вода, която се изпарява и охлажда стомната

    Изпарението на водата от повърхността на стомната отнема топлина от съда и водата в него.

14. Как се образува градушката?

    • Водни капки се издигат с въздушни течения в студени слоеве на облака и замръзват
    • Снежинки се топят при падане
    • Росата замръзва по земята
    • Водата в езерата сублимира

    Отговор: Водни капки се издигат с въздушни течения в студени слоеве на облака и замръзват

    Силни възходящи течения издигат капките високо, където те замръзват и нарастват, докато станат твърде тежки и паднат.

15. Защо езерата замръзват отгоре и рибите оцеляват под леда?

    • Ледът е по-тежък и потъва
    • Водата е най-плътна при около 4 °C и остава на дъното, а ледът плава отгоре
    • Рибите затоплят водата
    • Дъното се нагрява от Слънцето

    Отговор: Водата е най-плътна при около 4 °C и остава на дъното, а ледът плава отгоре

    Най-плътната вода при 4 °C е на дъното, а по-лекият лед образува изолиращ слой отгоре.

Финален въпрос