Математика · 7 клас

Основни геометрични фигури

76 въпроса с отговори, 10 ключови понятия и 6 задачи за мислене и 19 игри за проектора.

Основни геометрични фигури, математика 7 клас
  1. 1 Тема: Основни геометрични фигури
  2. 2 Изберете игра
  3. 3 Пуснете на проектора
По тема 75 въпроса, 10 понятия, 6 задачи · 19 игриДобави в любими

Основни геометрични фигури

Видове ъглиДвойки ъглиУспоредни правиЪгли в триъгълникВъншен ъгъл

Табло и Вярно или невярно са безплатни с профил. Всички игри и „На живо“: 30 дни безплатно за учители. Цени

На живо с телефониУчениците влизат с код и отговарят от телефона си. Класация в реално време.
Без интернет в класната стая?Свалете темата веднъж, докато имате интернет. После игрите вървят и без връзка, а отговорите се изпращат, щом тя се върне.

Отборни битки

Класът е разделен на отбори, които се състезават за точки.

Уроци в темата

Кратко обяснение, най-важното за запомняне и въпроси за всеки урок от учебната програма.

Въпроси и отговори: Основни геометрични фигури

Всички въпроси от комплекта по математика за 7 клас. Натиснете въпроса, за да видите верния отговор и обяснението. Удобно за преговор преди контролно и за подготовка у дома.

Видове ъгли

  1. Колко градуса е изправеният ъгъл?
    • 90°
    • 360°
    • 100°
    • 180°

    Отговор: 180°

    Раменете на изправения ъгъл са противоположни лъчи и образуват права: 180°.

  2. Колко градуса е правият ъгъл?
    • 180°
    • 45°
    • 360°
    • 90°

    Отговор: 90°

    Правият ъгъл е половината от изправения: 180° : 2 = 90°.

  3. Колко градуса е пълният ъгъл?
    • 180°
    • 360°
    • 90°
    • 270°

    Отговор: 360°

    Пълният ъгъл е цяла обиколка около върха: 360°.

  4. Какъв е ъгъл с големина 135°?
    • остър
    • тъп
    • прав
    • изправен

    Отговор: тъп

    Тъп е ъгъл, по-голям от 90° и по-малък от 180°.

  5. Какъв е ъгъл с големина 89°?
    • прав
    • тъп
    • остър
    • изправен

    Отговор: остър

    Ъгъл, по-малък от 90°, е остър.

  6. Ъглополовяща разделя ъгъл от 130° на два равни ъгъла. Колко градуса е всеки?
    • 130°
    • 75°
    • 65°
    • 60°

    Отговор: 65°

    130° : 2 = 65°.

  7. На една права са отбелязани 4 точки. Колко са отсечките с краища в тези точки?
    • 4
    • 6
    • 3
    • 8

    Отговор: 6

    Всяка отсечка се определя от 2 от 4-те точки: 4·3 : 2 = 6.

  8. Колко градуса описва минутната стрелка за 20 минути?
    • 20°
    • 120°
    • 60°
    • 100°

    Отговор: 120°

    За 60 минути описва 360°, т.е. по 6° на минута: 20·6° = 120°.

  9. Колко градуса описва часовата стрелка за 1 час?
    • 30°
    • 6°
    • 60°
    • 15°

    Отговор: 30°

    За 12 часа описва 360°, за 1 час 360° : 12 = 30°.

  10. Колко градуса е по-малкият ъгъл между часовата и минутната стрелка точно в 4 часа?
    • 120°
    • 90°
    • 150°
    • 100°

    Отговор: 120°

    Между две съседни цифри на циферблата има 360° : 12 = 30°. В 4 часа между стрелките има 4 деления: 4·30° = 120°.

  11. ∠AOB = 140°, а лъчът OC е във вътрешността му, като ∠AOC е с 40° по-малък от ∠COB. Колко градуса е ∠COB?
    • 50°
    • 90°
    • 100°
    • 70°

    Отговор: 90°

    x + (x + 40°) = 140°, x = 50°, значи ∠COB = 90°.

  12. ∠AOB = 120°, OC е ъглополовящата му, а OD е ъглополовящата на ∠AOC. Колко градуса е ∠DOB?
    • 60°
    • 90°
    • 30°
    • 100°

    Отговор: 90°

    ∠AOC = 60°, ∠AOD = 30°, ∠DOB = 120° − 30° = 90°.

  13. Лъчите OA, OB и OC са в този ред, ∠AOB = 40° и ∠AOC = 110°. Колко градуса е ъгълът между ъглополовящите на ∠AOB и ∠BOC?
    • 75°
    • 35°
    • 45°
    • 55°

    Отговор: 55°

    ∠BOC = 110° − 40° = 70°. Ъгълът между ъглополовящите е 20° + 35° = 55°.

  14. Колко градуса е по-малкият ъгъл между часовата и минутната стрелка в 3:30 часа?
    • 75°
    • 90°
    • 60°
    • 105°

    Отговор: 75°

    Минутната стрелка сочи 6 (180°), а часовата е по средата между 3 и 4 (105°): 180° − 105° = 75°.

  15. От точка O излизат 5 лъча, никои два не лежат на една права. Колко ъгъла с рамене тези лъчи се получават?
    • 5
    • 15
    • 20
    • 10

    Отговор: 10

    Всяка двойка лъчи дава ъгъл: 5 · 4 : 2 = 10.

Двойки ъгли

  1. На колко е равен сборът на два съседни ъгъла?
    • 90°
    • 360°
    • 120°
    • 180°

    Отговор: 180°

    Два съседни ъгъла заедно образуват изправен ъгъл.

  2. Какви са противоположните (връхните) ъгли?
    • със сбор 180°
    • със сбор 90°
    • винаги прави
    • равни

    Отговор: равни

    Противоположните ъгли имат общ съседен ъгъл и затова са равни.

  3. Как се наричат два ъгъла с общо рамо, чиито други рамене образуват права?
    • противоположни
    • равни
    • съседни
    • прави

    Отговор: съседни

    Това е определението за съседни ъгли; сборът им е 180°.

  4. Две прави се пресичат и един от образуваните ъгли е 72°. Колко градуса е противоположният му ъгъл?
    • 72°
    • 108°
    • 18°
    • 144°

    Отговор: 72°

    Противоположните ъгли са равни.

  5. Единият от два съседни ъгъла е 47°. Колко градуса е другият?
    • 43°
    • 47°
    • 133°
    • 143°

    Отговор: 133°

    Сборът на съседните ъгли е 180°: 180° − 47° = 133°.

  6. Два съседни ъгъла са равни. Колко градуса е всеки от тях?
    • 45°
    • 60°
    • 180°
    • 90°

    Отговор: 90°

    2x = 180°, x = 90°.

  7. Два съседни ъгъла се отнасят както 2 : 7. Колко градуса е по-малкият от тях?
    • 40°
    • 140°
    • 20°
    • 50°

    Отговор: 40°

    Сборът им е 180°, а една част е 180° : 9 = 20°. По-малкият ъгъл е 2·20° = 40°.

  8. Две прави се пресичат и сборът на два противоположни ъгъла е 100°. Колко градуса е всеки от другите два ъгъла?
    • 50°
    • 80°
    • 130°
    • 100°

    Отговор: 130°

    Противоположните ъгли са по 50°, а съседните им са 180° − 50° = 130°.

  9. Две прави се пресичат и един от ъглите е 3 пъти по-голям от друг. Колко градуса е по-малкият?
    • 60°
    • 45°
    • 30°
    • 135°

    Отговор: 45°

    Ъглите не са равни, значи са съседни: x + 3x = 180°, x = 45°.

  10. При пресичането на две прави сборът на три от образуваните ъгли е 260°. Колко градуса е четвъртият ъгъл?
    • 80°
    • 130°
    • 100°
    • 60°

    Отговор: 100°

    Четирите ъгъла около точката на пресичане имат сбор 360°: 360° − 260° = 100°.

  11. Три прави се пресичат в една точка и образуват 6 ъгъла. Два последователни от тях са 50° и 60°. Колко градуса е следващият след тях ъгъл?
    • 50°
    • 70°
    • 60°
    • 110°

    Отговор: 70°

    Три последователни ъгъла образуват изправен ъгъл: 180° − 50° − 60° = 70°.

  12. Ъглите α и β са съседни, β и γ също са съседни, а γ ≠ α. Ако α = 40°, колко е γ?
    • 40°
    • 140°
    • 50°
    • 80°

    Отговор: 40°

    α и γ са противоположни (връхни) ъгли, значи γ = α = 40°.

  13. Единият от два съседни ъгъла е с 30° по-голям от удвоения друг ъгъл. Колко градуса е по-големият ъгъл?
    • 50°
    • 110°
    • 150°
    • 130°

    Отговор: 130°

    x + (2x + 30°) = 180°, 3x = 150°, x = 50°. По-големият е 2·50° + 30° = 130°.

  14. Колко градуса е ъгълът между ъглополовящите на два съседни ъгъла?
    • 180°
    • 45°
    • зависи от ъглите
    • 90°

    Отговор: 90°

    Той е половината от сбора им: 180° : 2 = 90°.

  15. Две прави се пресичат. Разликата на два от образуваните ъгли е 50°. Колко градуса е по-малкият?
    • 50°
    • 130°
    • 65°
    • 115°

    Отговор: 65°

    Различни ъгли са съседни: x + (x + 50°) = 180°, x = 65°.

Успоредни прави

  1. Две успоредни прави са пресечени от трета. Какви са вътрешните кръстни ъгли?
    • със сбор 180°
    • равни
    • със сбор 90°
    • винаги прави

    Отговор: равни

    При успоредни прави кръстните ъгли са равни.

  2. Как се наричат две прави в една равнина, които нямат обща точка?
    • успоредни
    • пресекателни
    • перпендикулярни
    • съвпадащи

    Отговор: успоредни

    Успоредните прави лежат в една равнина и не се пресичат.

  3. Две успоредни прави са пресечени от трета. Какви са съответните ъгли?
    • със сбор 90°
    • равни
    • със сбор 180°
    • прави

    Отговор: равни

    При успоредни прави съответните ъгли са равни.

  4. Две успоредни прави са пресечени от трета. Единият от вътрешните прилежащи ъгли е 115°. Колко градуса е другият?
    • 115°
    • 25°
    • 75°
    • 65°

    Отговор: 65°

    Вътрешните прилежащи ъгли при успоредни прави имат сбор 180°: 180° − 115° = 65°.

  5. Две успоредни прави са пресечени от трета. Единият от вътрешните кръстни ъгли е 52°. Колко градуса е другият?
    • 52°
    • 128°
    • 38°
    • 104°

    Отговор: 52°

    При успоредни прави кръстните ъгли са равни.

  6. Колко прави, успоредни на дадена права, минават през точка извън нея?
    • безброй
    • две
    • една
    • нито една

    Отговор: една

    По аксиомата за успоредните прави тя е точно една.

  7. Правите a и b са перпендикулярни на една и съща права c. Какво е взаимното положение на a и b?
    • перпендикулярни
    • успоредни
    • пресичат се под 45°
    • пресичат се под 60°

    Отговор: успоредни

    Съответните ъгли са прави, т.е. равни, затова a ∥ b.

  8. Правите a и b са успоредни, а правата c е перпендикулярна на a. Какъв ъгъл сключва c с b?
    • 45°
    • 90°
    • 0°
    • 180°

    Отговор: 90°

    Съответните ъгли при успоредни прави са равни, значи c ⊥ b.

  9. Две успоредни прави са пресечени от трета. Два съответни ъгъла са 3x и x + 50°. Колко градуса е x?
    • 20°
    • 50°
    • 75°
    • 25°

    Отговор: 25°

    Съответните ъгли са равни: 3x = x + 50°, x = 25°.

  10. Две успоредни прави са пресечени от трета. Единият от вътрешните прилежащи ъгли е с 40° по-голям от другия. Колко градуса е по-големият?
    • 70°
    • 140°
    • 110°
    • 100°

    Отговор: 110°

    x + (x + 40°) = 180°, x = 70°, по-големият е 110°.

  11. Две успоредни прави са пресечени от трета. Ъглополовящите на два вътрешни прилежащи ъгъла се пресичат. Колко градуса е ъгълът между тях?
    • 45°
    • 60°
    • 180°
    • 90°

    Отговор: 90°

    Сборът на прилежащите ъгли е 180°, а половинките им са 90°, значи третият ъгъл в триъгълника е 90°.

  12. Две успоредни прави са пресечени от трета. Два вътрешни прилежащи ъгъла се отнасят както 4 : 5. Колко градуса е по-малкият?
    • 80°
    • 100°
    • 72°
    • 90°

    Отговор: 80°

    Сборът им е 180°: 4k + 5k = 180°, k = 20°, по-малкият е 80°.

  13. Две успоредни прави са пресечени от трета, която не е перпендикулярна на тях. Колко различни по големина ъгли се получават?
    • 2
    • 4
    • 8
    • 1

    Отговор: 2

    Осемте ъгъла са два вида: равни на α или на 180° − α, а α ≠ 90°.

  14. Две успоредни прави са пресечени от трета. Сборът на два от образуваните ъгли е 110°. Колко градуса е най-големият от образуваните ъгли?
    • 110°
    • 55°
    • 125°
    • 70°

    Отговор: 125°

    Неравните ъгли са със сбор 180°, значи двата ъгъла са равни по 55°, а другите са 180° − 55° = 125°.

  15. Две успоредни прави са пресечени от трета. Ъглополовящата на един вътрешен кръстен ъгъл сключва с другата права ъгъл 35°. Колко градуса е вътрешният кръстен ъгъл?
    • 35°
    • 70°
    • 110°
    • 140°

    Отговор: 70°

    Половината от ъгъла и ъгълът на ъглополовящата с другата права са кръстни, значи равни: ъгълът е 2 · 35° = 70°.

Ъгли в триъгълник

  1. На колко е равен сборът на ъглите в триъгълник?
    • 360°
    • 90°
    • 180°
    • 270°

    Отговор: 180°

    Теоремата за сбора на ъглите в триъгълник: ∠A + ∠B + ∠C = 180°.

  2. Колко прави ъгъла най-много може да има един триъгълник?
    • два
    • три
    • един
    • нито един

    Отговор: един

    Два прави ъгъла вече дават 180° и за третия не остава нищо.

  3. Два ъгъла на триъгълник са 50° и 60°. Колко градуса е третият?
    • 70°
    • 110°
    • 60°
    • 80°

    Отговор: 70°

    180° − 50° − 60° = 70°.

  4. Единият остър ъгъл на правоъгълен триъгълник е 34°. Колко градуса е другият остър ъгъл?
    • 146°
    • 56°
    • 66°
    • 34°

    Отговор: 56°

    Острите ъгли на правоъгълен триъгълник имат сбор 90°: 90° − 34° = 56°.

  5. Ъглите на триъгълник са x, 2x и 3x. Колко градуса е x?
    • 60°
    • 30°
    • 36°
    • 20°

    Отговор: 30°

    x + 2x + 3x = 180°, 6x = 180°, x = 30°.

  6. Колко градуса е всеки остър ъгъл на равнобедрен правоъгълен триъгълник?
    • 30°
    • 60°
    • 45°
    • 90°

    Отговор: 45°

    Острите ъгли са равни и сборът им е 90°, значи по 45°.

  7. Ъгълът при върха на равнобедрен триъгълник е 40°. Колко градуса е ъгълът при основата?
    • 140°
    • 40°
    • 70°
    • 50°

    Отговор: 70°

    Ъглите при основата са равни: (180° − 40°) : 2 = 70°.

  8. Ъгълът при основата на равнобедрен триъгълник е 35°. Какъв е триъгълникът според ъглите си?
    • остроъгълен
    • правоъгълен
    • равностранен
    • тъпоъгълен

    Отговор: тъпоъгълен

    Ъгълът при върха е 180° − 70° = 110°, т.е. тъп.

  9. В ΔABC ∠C = 90°, а ∠A е 2 пъти по-голям от ∠B. Колко градуса е ∠A?
    • 30°
    • 60°
    • 45°
    • 120°

    Отговор: 60°

    ∠A + ∠B = 90°, 2x + x = 90°, x = 30°, ∠A = 60°.

  10. Един ъгъл на триъгълник е 2 пъти по-голям от втория и с 20° по-малък от третия. Колко градуса е най-големият ъгъл?
    • 84°
    • 64°
    • 96°
    • 72°

    Отговор: 84°

    Ъглите са x, 2x и 2x + 20°: 5x + 20° = 180°, x = 32°. Ъглите са 32°, 64° и 84°.

  11. В ΔABC ∠A = 50°, ∠B = 60°, а CH е височина. Колко градуса е ∠ACH?
    • 40°
    • 30°
    • 70°
    • 20°

    Отговор: 40°

    В правоъгълния ΔAHC ∠ACH = 90° − 50° = 40°.

  12. В ΔABC ∠A = 60°, ∠B = 80°, а CL е ъглополовяща (L е на AB). Колко градуса е ∠ALC?
    • 80°
    • 120°
    • 110°
    • 100°

    Отговор: 100°

    ∠C = 40°, ∠ACL = 20°, ∠ALC = 180° − 60° − 20° = 100°.

  13. В ΔABC ∠A = 70° и ∠B = 50°. Ъглополовящите на ∠A и ∠B се пресичат в точка O. Колко градуса е ∠AOB?
    • 60°
    • 125°
    • 120°
    • 110°

    Отговор: 120°

    ∠OAB = 35°, ∠OBA = 25°, затова ∠AOB = 180° − 35° − 25° = 120°.

  14. В остроъгълния ΔABC ∠A = 60°, а височините BM и CN се пресичат в точка H. Колко градуса е ∠BHC?
    • 60°
    • 90°
    • 120°
    • 150°

    Отговор: 120°

    В четириъгълника ANHM ъглите при N и M са прави, значи ∠NHM = 180° − 60° = 120°, а ∠BHC е противоположен на него.

  15. В ΔABC ∠A = 50°. Ъглополовящите на външните ъгли при B и C се пресичат в точка P. Колко градуса е ∠BPC?
    • 115°
    • 65°
    • 130°
    • 50°

    Отговор: 65°

    ∠BPC = 90° − ∠A/2 = 90° − 25° = 65°.

Външен ъгъл

  1. На колко е равен сборът на външен ъгъл на триъгълник и съседния му вътрешен ъгъл?
    • 90°
    • 360°
    • 180°
    • равен е на третия ъгъл

    Отговор: 180°

    Външният и вътрешният ъгъл при един връх са съседни ъгли.

  2. Външният ъгъл на триъгълник е равен на сбора на:
    • трите вътрешни ъгъла
    • двата несъседни вътрешни ъгъла
    • съседния вътрешен ъгъл и 90°
    • двата съседни външни ъгъла

    Отговор: двата несъседни вътрешни ъгъла

    Това е основното свойство на външния ъгъл.

  3. Външен ъгъл на триъгълник е 90°. Какъв е съседният му вътрешен ъгъл?
    • остър
    • прав
    • тъп
    • изправен

    Отговор: прав

    Сборът им е 180°, значи вътрешният е 90°, т.е. прав.

  4. Два ъгъла на триъгълник са 45° и 60°. Колко градуса е външният ъгъл при третия връх?
    • 75°
    • 105°
    • 135°
    • 120°

    Отговор: 105°

    Външният ъгъл е равен на сбора на несъседните вътрешни ъгли: 45° + 60° = 105°.

  5. Външен ъгъл на триъгълник е 130°. Колко градуса е съседният му вътрешен ъгъл?
    • 50°
    • 130°
    • 230°
    • 40°

    Отговор: 50°

    Външният и съседният вътрешен ъгъл имат сбор 180°.

  6. Външният ъгъл при върха C на ΔABC е 120°, а ∠A = 70°. Колко градуса е ∠B?
    • 50°
    • 60°
    • 70°
    • 110°

    Отговор: 50°

    Външният ъгъл е сбор на несъседните вътрешни: ∠B = 120° − 70° = 50°.

  7. Външният ъгъл при върха на равнобедрен триъгълник (срещу основата) е 110°. Колко градуса е ъгълът при основата?
    • 70°
    • 110°
    • 35°
    • 55°

    Отговор: 55°

    Двата ъгъла при основата са равни и сборът им е 110°: 110° : 2 = 55°.

  8. Колко градуса е всеки външен ъгъл на равностранен триъгълник?
    • 60°
    • 90°
    • 180°
    • 120°

    Отговор: 120°

    Вътрешният ъгъл е 60°, а външният 180° − 60° = 120°.

  9. Външният ъгъл при основата на равнобедрен триъгълник е 130°. Колко градуса е ъгълът при върха?
    • 50°
    • 100°
    • 80°
    • 65°

    Отговор: 80°

    Ъгълът при основата е 50°, а при върха 180° − 2 · 50° = 80°.

  10. На колко е равен сборът на външните ъгли на триъгълник, взети по един при всеки връх?
    • 180°
    • 540°
    • 270°
    • 360°

    Отговор: 360°

    Сборът е 3·180° − 180° = 360°.

  11. Външният ъгъл при върха C на ΔABC е 140°, а ∠A е с 20° по-голям от ∠B. Колко градуса е ∠A?
    • 60°
    • 80°
    • 70°
    • 40°

    Отговор: 80°

    ∠A + ∠B = 140° и ∠A − ∠B = 20°, значи ∠A = 80°.

  12. Два външни ъгъла на триъгълник при различни върхове са 100° и 150°. Колко градуса е третият вътрешен ъгъл?
    • 110°
    • 50°
    • 80°
    • 70°

    Отговор: 70°

    Съседните вътрешни са 80° и 30°, третият е 180° − 80° − 30° = 70°.

  13. Външните ъгли на триъгълник (по един при всеки връх) се отнасят както 3 : 4 : 5. Колко градуса е най-големият вътрешен ъгъл?
    • 90°
    • 150°
    • 75°
    • 120°

    Отговор: 90°

    Външните ъгли са 90°, 120° и 150° (сбор 360°), а вътрешните са 90°, 60° и 30°.

  14. Колко най-малко тъпи външни ъгъла (по един при всеки връх) има всеки триъгълник?
    • 2
    • 1
    • 3
    • 0

    Отговор: 2

    Всеки триъгълник има поне два остри вътрешни ъгъла, а външните до тях са тъпи.

  15. Външен ъгъл на равнобедрен триъгълник е 100°. Колко градуса може да е ъгълът при върха?
    • 80° или 20°
    • 80°
    • 20°
    • 50° или 80°

    Отговор: 80° или 20°

    Ако е при върха, ъгълът при върха е 80°. Ако е при основата, основните ъгли са по 80°, а върхът е 20°.

Финален въпрос

Колко градуса е сборът от ъглите при петте върха на петолъчна звезда (начертана с пет отсечки, без да се вдига моливът)?

Отговор: 180°

Ъглите при два съседни върха на звездата участват във външен ъгъл на малък триъгълник. Чрез теоремата за външния ъгъл петте ъгъла се събират в ъглите на един триъгълник, т.е. 180°.

Ключови понятия по темата

Отсечка
Част от права между две точки, включително тези точки
Ъгъл
Фигура от два лъча с общо начало
Ъглополовяща
Лъч от върха на ∠AOB, който го дели на две равни части
Триъгълник
Фигура от три отсечки, които свързват три точки, нележащи на една права
Пергел
Уред за чертане на окръжности
Транспортир
Уред за измерване на ъгли в градуси
Успоредни
Така се наричат прави в равнина, които нямат обща точка
Аксиома
Твърдение, което се приема без доказателство
Градус
Единица за мерене на ъгли
Права
Безкрайна линия, която няма начало и край

Често задавани въпроси

Как да проведа час по темата „Основни геометрични фигури“ с игра?

Изберете игра от комплекта и я пуснете на проектора или интерактивната дъска. Табло е добро за преговор на целия раздел, Ескейп стая е подходяща преди контролно, а Вярно или невярно е бърза загрявка в началото на часа. Не е нужно нищо за инсталиране.

По учебната програма ли са въпросите за 7 клас?

Да. Въпросите следват учебната програма на МОН по математика за 7 клас (прогимназиален етап) и покриват: Видове ъгли, Двойки ъгли, Успоредни прави, Ъгли в триъгълник, Външен ъгъл.

Могат ли учениците да отговарят от телефоните си?

Да. С режим „На живо“ всеки ученик влиза с код от телефона си, отговаря на въпросите и вижда класацията в реално време.

Може ли детето да упражнява темата у дома?

Да. В раздел „У дома“ детето играе със същите въпроси, събира звезди и повтаря грешките си, а родителят вижда напредъка.

Още теми по математика

Всички теми по математика за 7 клас · Всички игри